Организатор: Спелео Клуб "Луцифер"

Задачи на експедицията: Картиране на 1 нов обект, открит при предишна експедиция; Разкопаване на 2 въртопа; Обход, маркиране и сваляне на GPS координати на известни пещери и перспективни въртопи

Бургаско подкрепление към експедицията: Ачо, Мира (водещ дневника), Зоя, Жоро, Дарина, Алексчето. 

Пристигнахме в петък следобед, точно след като опустошителна балканска буря беше поразила лагера на експедицията. Вече пристигналите участници се бяха събрали в експедиционната шатра и се мотивираха за следващия ден. Присъединихме се към тях. Всеки новодошъл възприемаше ритуала на мотивация и така останахме до 4 сутринта, когато средствата за насърчаване на бойния дух се изчерпиха и единодушно взехме решение, че сме подготвени за открития. 

В събота сутрин началникът на теренната дейност Байзел ни раздели на няколко екипа според способностите и мотивацията на участниците. Най-мотивираните отидоха да копаят въртоп. По-технически грамотните начело с Гого (Рамзес III) обикаляха района и снемаха координати на познатите пещери. Научно ориентираните се насочиха към биоспелеологични проучвания в пещера Ледника. Благородните и състрадателни натури останаха в лагера, за да осигурят прехраната. Останалите не знам какво правеха, но със сигурност изглеждаха заети. 

Сега ще разказвам само за групата в Ледника: 

Целта на ходенето ни беше много високо научна и (евентуално в бъдещето) важна за човечеството. Събрахме биологичен материал (охлюви стигобионти - 10 броя) от един подземен поток. Също така за компенсация оставихме малко биологичен материал. Направихме и мониторинг на прилепите, но само двамата с Ачо, за което се извиняваме на групата, която заради нас не можа да стигне до дъното (който не е бил с научни работници на пещера, той не ги е псувал).

Проучването ни беше много ползотворно и успяхме да свършим всички поставени цели. На дъното на пещерата се е сформирала колония от майки прилепи с бебета, така че не е препоръчително посещението в летния сезон. 

След като скоростно цялата научна работа, излязохме скоростно от пещерата и отидохме да даваме акъл на екипа, който копае въртоп. Те бяха значително напреднали (сигурно заради силната мотивация от снощи).  

На другия ден задачата ни беше посещение на пещера Орловата при местност Зеленич и мониторинг на прилепите там. "Лесна работа" си казахме и до обяд помагахме на организаторите да съберат лагера. По описание на Таньо Марков и с помощта на GPS координати лесно щяхме да намерим пещерата след 1 час разходка. Взехме за компания Зоя, Жоро, Дарина и Алексчето и потеглихме към Зеленич. 

Първата част от прехода наистина беше лесна - вървяхме по пътя към пещера Приказна.

След това GPS-ът ни поведе напряко през билото и везната сериозно се наклони в полза на терена. На билото ни посрещна гъста стена от папрати с коприва, която забави достигането до целта.

Самата пещера се намира в основата на скален венец, който е трудно достъпен ако не знаеш точно откъде да подходиш. Леката разходка се превърна в приключение, особено за Алекс, която газеше във коприва, по-висока от нея. Достигнахме пещерата след около 2 часа. Ходенето си заслужаваше - огромна колония от прилепи се беше заселила в малките залички.

Снимахме набързо. Имаше и малки бебета, прилепи затова пазихме тишина. 

Слизането беше значително по-бързо благодарение на сипей, който използвахме за ускорение.

Прибрахме се доволни от хубавата разходка и убедени, че благодарение на копривата, която бяхме газили цял ден, няма да имаме ревматизъм поне 10 години.